На 5 януари християнският свят чества Попова Коледа или Зимен Кръстовден, известен също като Кръстци или Водокръщи. Празникът слага край на „мръсните дни“, започващи на 25 декември, когато новороденият Иисус Христос все още не е бил кръстен, и се наричат „некръстни“ дни.
Традициите на празника включват освещаване на водата в църквата, след което попът пуска кръст в нея и обикаля домовете, поръсвайки ги с осветена вода и китка босилек. Смята се, че този ритуал прогонва злото и болестите от домовете. Стопаните на дома благодарят, като поставят монета в менчето на свещеника, а той оставя бяла и червена вълна, с която се правят мартенички.
Народните вярвания гласят, че ако босилекът замръзне на Кръстовден, годината ще бъде плодородна. На следващия ден, 6 януари, по време на Богоявление или Йордановден, кръстът от менчето се хвърля във водоем за да се очистят водите.
Според народните предания, на този ден птиците и животните проговарят с човешки глас, а реките и потоците за миг спират да текат, за да се прочистят. Обредната трапеза е постна, съобразена с традициите на празника. Имен ден празнуват Кръстьо и Кръстана.