На 29 срещу 30 март в 3:00 ч. през нощта, стрелките на часовника ще бъдат преместени с един час напред, когато ще преминем към лятното часово време. Това ще намали времето за сън с един час, тъй като нощта ще бъде по-къса.
История на лятното часово време
Първоначално идеята за лятното часово време идва от Бенджамин Франклин през 1784 г. Той я предлага на шега, за да се осмиват французите и да се използва повече дневната светлина. Но предложението му не получава сериозно внимание до 1895 г., когато новозеландският астроном Джордж Хъдсън предлага същата идея с цел да има повече светлина за изучаване на насекоми.
През 1907 г. британският строител Уилям Уилет предлага лятно време, след като забелязва, че хората пропускат лятните утрини, когато завесите са затворени. Той настоява за удължаване на вечерите чрез смяна на времето.
През 1916 г. Германската империя приема лятното часово време с военна цел – да се увеличи ефективността на армията и да се намалят разходите за осветление. Великобритания последва примера, а през 1925 г. лятното часово време става трайно на Острова.
Преминаването към лятното часово време в България
България започва да прилага лятно часово време през 1979 г. с Постановление 6, като часовниците се преместваха с час напред на 1 април и се връщаха обратно на 30 септември. През 1997 г. това постановление е отменено и новото регламентира, че лятното време започва в 3:00 ч. на последната неделя на март, а връщането към стандартното време е на последната неделя на октомври.
През 2015 г. Волен Сидеров предлага да се отмени лятното часово време, а през 2018 г. Европейската комисия предлага да бъде спрян, като всяка държава-членка сама решава коя часова зона да прилага. Въпреки тези предложения, в България все още не е взето окончателно решение.