Страстната седмица е последната седмица преди Великден и е посветена на последните дни от живота на Исус Христос – неговите страдания, кръстната смърт и погребение. Нарича се „страстна“, защото в старославянски „страст“ означава „страдание“. Това е време за дълбоко покаяние, смирение и духовно вглъбяване.
Всеки ден от седмицата носи специално значение:
- Велики понеделник ни припомня как Христос изгонил търговците от храма – символ на нуждата от пречистване на душата. По традиция се чистят домовете.
- Велики вторник е ден за размисъл и нравствени поуки – повод да потърсим духовно смирение.
- Велика сряда е денят, в който Юда предал Христос срещу 30 сребърника. Тогава по народен обичай се бере здравец за здраве, а домакинска работа не се върши.
- Велики четвъртък е свързан с Тайната вечеря и началото на тайнството на причастието. Това е и денят, в който се боядисват великденските яйца – първото задължително в червено за здраве.
- Велики петък, или Разпети петък, е най-тъжният ден – спомен за разпятието на Исус. В църквите се изнася плащеницата – плат с изображение на мъртвия Христос, пред който вярващите се покланят.
- Велика събота отбелязва погребението на Спасителя и слизането му в ада, където побеждава злото и освобождава душите. Хората посещават гробовете на близките си и раздават храна и боядисани яйца.
В събота вечерта започва подготовката за Възкресение Христово. Църквите се изпълват с вярващи, които се поздравяват с „Христос воскресе!“ и „Воистину воскресе!“, ознаменувайки тържеството на живота над смъртта. Страстната седмица е време за вяра, покаяние и надежда.