На 17 януари Българската православна църква чества преподобни Антоний Велики, един от най-известните духовни водачи в християнската история. Според житието му, Антоний прекарва 20 години в усамотение в пустинята, отдавайки се на молитви и аскетизъм. Той доживява до 105 години, запазвайки здравето си, и година преди смъртта си участва в борбата срещу арианската ерес, побеждавайки еретиците в открит диспут в Александрия.
Антоновден се празнува и в народния календар като ден за предпазване от болести. Традицията повелява жените да не предат, плетат или варят боб и леща, за да не разгневят чумата, шарката и „синята пъпка“. За празника се приготвят содени питки, намазани с петмез, които се раздават за здраве на близки и съседи. Една от питките се оставя на тавана „за белята“, в памет на чумата, което прави Антоновден известен и като Лелинден.
Според легендата, двама братя близнаци – Антон и Атанас – изобретили ковашките клещи, затова празниците им се честват един след друг. Тези дни са свързани с почитта към ковачите, железарите и ножарите.
На Антоновден имен ден празнуват: Антон, Андон, Антоан, Антония, Антонина, Антоанета, Тончо, Тоня, Дончо, Донко и Донка.