На 18 март 1947 г. от този свят си отива Михаил Герджиков, революционер от ВМОРО и герой на Илинденско-Преображенското въстание, който играе решаваща роля в освобождаването на Царево и Странджа. Герджиков е роден през 1877 г. в Пловдив, а в своята дълга революционна кариера нееднократно е бил лидер и борец за свободата на Македония и Одринско.
Герджиков е известен с псевдонимите Лясов, Мишел и Тодор Луканов. Той участва активно в основаването на Централния революционен македонски комитет през 1895 г. и като част от ВМОРО участва в атентати, въстания и революционни действия, като освобождава значителни части от Странджа и Одринско. През 1903 г. води успешни операции по време на Илинденско-Преображенското въстание, като успява да премахне турската власт почти изцяло в Странджанския край.
След въстанието, Герджиков продължава да се бори за освобождението на Македония и създава своя чета, в която участват негови верни съратници. Въпреки че е активно включен в Балканските войни, през 1946 г. той отказва да бъде награден от новия комунистически режим заради разочарованието от политическата ситуация в България.
Месец преди смъртта му през 1947 г., Васил Коларов, лидерът на народната република, се опитва да връчи медал на Герджиков за неговите заслуги. Но героят на Македония го прогонва с яростни думи: „Василе, ако беше Георги Димитров дошъл, щях да му простя, защото е простак. Но на тебе никога. Марш!“. Това твърдо и категорично изказване отразява непримиримата му позиция спрямо новото управление и неговото разочарование от политическата ситуация в България.
Михаил Герджиков е оставил трайна следа в българската история и в борбата за освобождението на Македония. Той умира на 18 март 1947 г., но неговото име и делото му ще останат в паметта на поколенията като символ на саможертва и борба за свобода.