Градът Царево, разположен между морето и планината, има богата история, която се проследява до древността. Неговият залив, където се намира съвременното пристанище, е ограничен от два носа: Кастро на юг и Лимнос на север. През 1934 година градът получава името Царево, което е превод на гръцката дума „Василикос“, означаваща „цар“.
През 1938 година Георги Поп Аянов систематизира наличната информация за Царево в своята работа „Странджа. Етнографски, географски и исторически проучвания“, където се споменават надгробни могили около града. Павел Делирадев в „Принос към историческата география на Тракия“ от 1953 година отбелязва, че в „старата махала” (Старо Василико) е съществувала „малка крепост“. През 1955 година Горо Горов пише за селищата и населението в Странджа, а през 1991 година Петър Соустал и Велко Тонев в „Българското Черноморие през Възраждането“ представят информация за обществения, стопанския и културния живот на Василико. През 2023 година Благородна Филевска описва риболова в района в монографията „Култура на морското рибарство по Южното българско Черноморие“.
Археологическите материали за царевското землище се обобщават през 1984 година от Петър Делев в „Странджа. Древност и съвремие“. През 2008 година Мартин Гюзелев допълва тези данни в „The West Pontic Coast between Emine Cap and Byzantion during the First millennium BC“. Микротопонимията на крайбрежието на Царево е обект на изследване от Трифон Трифонов през 2003 година.
Въпреки богатата история на града, в някои исторически изследвания се забелязва негативно отношение към миналото на Царево. Пример за това е „История на Царево и неговата покрайнина“, публикувана от Б. Димитров през 2002 година, която пренебрегва античната и средновековна история на Василико. Иван Карайотов през 1999 година допълва данните за града, като отбелязва наличието на останки от средновековна крепост.
Спомените на Д. Данилидис „Василико и Източна Такия“ също не добавят нови данни за историята на града, а се фокусират върху гръцката национална програма от 1848 година. През 2012 година археологически разкопки в квартал Старо Василико разкриват фрагменти от антична и средновековна керамика, които днес могат да бъдат видяни в експозицията на ОИМ-Царево.
Въпреки някои съмнения и разминавания в данните, Царево продължава да бъде обект на изследвания и вдъхновение за мнозина, които се интересуват от историята на България.
Василий II, наричан и „Българоубиец“, управлявал от 976 до 1025 година, представлява важна фигура в историята на Византийската империя. Животът и дейността му са предмет на голям интерес и разисквания сред историците, особено по отношение на въздействието му върху Балканския полуостров.
Според различни теории и проучвания, Василий II е основал множество градове, наречени „Василици“, като един от тях е Василико или Василику. Сигурно е, че Василико е съществувало преди 1153 година, като морските карти отново потвърждават тази теза. Петър Коледаров през 1970 година извежда хипотезата, че Урдовиза и Вердико са два различни крайбрежни града, които били част от областта на Василико.
Неопределеността около ранната история на Василико се дължи на ограниченията в археологическите изследвания и палеогеографските проучвания на крайбрежието. Много от предполагаемите крепости, селища и пристанища, споменати от антични и средновековни автори, остават дискусионни за местоположението си.
Съществуват предположения за ранносредновековни пристанища в акваторията на Царево, които са потвърдени от археологически находки. Пример за това е пристанището в Царевския залив, където са открити оловни щока и стегачки, които датират от периода I – IV век след Христа. Тези находки допълват картографските данни и историческите известия за античната и средновековна морска история на града.
Историята на Василико е сложен пъзел, който изисква допълнителни проучвания и разкриване на нови факти, за да се разбере точно как еволюирал животът в това крайбрежно селище през вековете. Археологическите разкопки, геоложките проучвания и анализът на историческите източници продължават да разкриват тайните на миналото на този регион.
