На 2 февруари се отбелязва Петльовден – древен български празник с езически корени, посветен на закрилата на децата. Легендата разказва, че обичаят произхожда от село Еркеч (днешно Козичино, Бургаско), където местна жена измамила османските власти, за да спаси сина си от еничарство. Тя заклала петел и напръскала прага на дома с кръвта му, за да заблуди турците, че е пожертвала детето си. Оттогава селото било пощадено от събирането на кръвен данък.
Основният ритуал на празника включва заколване на петел пред дома от млад момък, наричан „петелар“, който не е имал сексуални връзки. С кръвта на птицата той прави кръстен знак по челата на момчетата и по вратите на къщата, за да осигури здраве и защита. Главата на петела се поставя на портата, краката му се хвърлят на покрива, а перата се запазват за лекуване на болни.
Жените в семейството приготвят кравайчета, баница или зелник, а част от месото на петела се раздава за здраве. В някои райони, като Странджа, се коли черен петел или кокошка, независимо от пола на децата. Освен езическите вярвания, празникът се свързва и с християнския култ към Свети Евтим, който според народните поверия предпазва децата от болести като паралич и епилепсия.